Боянският водопад

Една невероятна красива местност, която е достъпна за всекиго. И за малки и за големи.

Можете да намерите много изключително добри снимки в галерията на сайта на местността на Боянският водопад и на самия водопад.

Ако имате един свободен ден и решите да не го прекарате в безмислено изтягане пред телевизора, но с условието да обичате планината и динамичните природни картини, не се бавете - използвайте първите хубави дни за да видите Боянския водопад. Сега е точно снеготопенето и Боянската река е изключително буйна. А покрай нея и водопадът. Той ще ви вземе дъха с красотата си на неопитомена природна стихия и ще отмие от съзнанието ви всякакви проблеми... Ще се почувствате заредени с двойно повече енергия.

Боянският водопад е най-големият на Витоша. Водата пада от около 15 метра, а за да го видите в цялата му мощ и сила, разходете се до мястото през късната пролет или началото на лятото, защото по време на снеготопенето Боянската река е буйна и наистина може да ви впечатли. Най-впечатляващ, но и малко стръмничък е пътят през Бояна до Боянското езеро и оттам до водопада. Там има вълшебни гори, които е трудно да се видят някъде другаде.

Разстоянието е между 4.5 и 5 километра по северния склон на планината и до водопада се достига за малко повече от час и половина, като се преодолява денивелация от около 350 метра. Пътеката е обозначена със сини маркери и през цялото време почти няма да ви зърне слънцето, защото ще вървите през приятна, прохладна букова и дъбова гора. Има и по-обтегаем маршрут - по-дълъг, но по-полегат. Така че, ако обичате да се поспирате за чаша чай или просто да си починете, ще минете и през няколко хижи.

Всъщност маршрутът започва от телевизионната кула на Копитото по пътеката на изток. След около 15 минути ще излезете на неголяма поляна с чешма, като вдясно пътят води към Златните мостове. Продължете направо по широката и хладна алея и след 15 минути ще излезете на обширна поляна, на която се намира прочутата хижа "Момина скала" . Можете да си починете, да пийнете студена вода от чешмата, или топъл чай в хижата. Тук можете и вкусно да си хапнете, хижата предлага супи и чудесна скара. Но по-добре да отложите хапването и да продължите нагоре.

Веднага след пресичането на реката попадате на разклон с три пътеки. Най-дясната води към хижа" Бор", а оттам през връх Камен дел, Платото към хижа" Алеко". Да не се объркате, трябва да изберете средната пътека и скоро ще стигнете хижа "Средец". Оттам тръгвате надолу на североизток и след няколко минути, с повишено внимание ще откриете тясна пътека , която води до хижа "Камен дел". Промъквате се през високи шубраци (предимно лещак) и скоро стигате до хижата. Тук вече хапването е позволено - ако не си носите храна, можете да хапнете гъбена, бобена или коп-ривена чорба и дори палачинки. После тръгвате по пътеката на запад и след около 15 минути спокоен ход вдясно намирате отклонението за хижа "Есперанто", която сега се стопанисва от "Зелени патрули". Малко след нея пътеките се разделят.

Хващате дясната и след десетина минути вдясно от вас излиза пътеката, която идва от Бояна и минава покрай самия Боянски водопад. Надолу е стръмно, пътеките се разклоняват, но вие не избирайте най-пряката, а следвайте синята маркировка по дърветата и след десетина минути ще чуете бучащите води на водопада.

Ето го!Познахте го веднага – една малка Ниагара. Но в случая определението малък няма да ви се стори подходящо, особено ако застанете отстрани, отдолу на спускащите се води. Задължително е да си носите фотоапарат - гледката е неочаквано вълнуваща.Има и една само на пръв поглед рискова възможност – да застанете отдолу под самите спускащи се води на водопада, където водата образува нещо като арка и да изпитате усещането как стоите сред самия водопад.