Пазители на Природата - Пълен Боклук
  Начало
  Рубрики
  => Зеленият Хари Потър
  => Планиране
  => Хибрид
  => Пълен Боклук
  => Анализирай Това
  => Къде, какво става?!
  => Тропическа треска
  => Земя
  => Да пием чиста вода от чешмата
  => Чушки и домати
  => Първото екоселище в BG
  => Формалдехида в козметиката
  => За вината
  => А защо не, някъде другаде
  => Био пчелички
  => Визия ъпгрейд
  => Първият водороден град
  => Майчиното мляко
  => Смяна на маслото
  => ОК компютър
  => Боянският водопад
  => Лимоните
  => Бамбукът
  => Батериите
  => Глобалното затопляне
  => Боклукът на Пикасо
  => Ледовитя океан
  => Зелени квартали
  => Днешният човек
  => Тютюнопушенето
  => Зелени квартали 2
  => Парковете
  => Велосипедът
  => Дъвката
  => Гугъл
  => ре-ФЕГ Циклисти
  => Био Тоалетна
  => Климатът на България
  => Зелен Дом
  => Памет
  => От горе
  => Екосайтове
  => Шествието преди една седмица
  => Вотра употреба
  => Пустините
  => Чиста енергия
  => Енерджи Стар
  => Когато фактите говорят
  => Мобилните телефони
  => Еко автомобили
  => Офисът
  => Ваканция на слънце
  => Еко закуска
  => Био Хотел
  => Атомната енергия
  Галерия от Природата
  "Всеки Ден"
  Партньори
  Контакти
  Архив
  English


22 Април 2007


Пълен боклук

За раждането, живота и смъртта на една бутилка от минерална вода и за това как тя може да си спести рая или ада и да възкръсне.

Съдържание на кошче за боклук в обикновен софийски дом в “Младост 3” - обелки от килограм картофи, два пощенски плика, пластмасова бутилка от бира, парчета хляб, изгоряла електрическа крушка, кутия от бисквити, такава от сок, четири памперса, две развалени ябълки, пластмасова бутилка от минерална вода. Всичко това в завързано найлоново пликче се занася до боклукчийската кофа, откъдето се транспортира до общинското сметище (ако се намира такова в момента). По този начин през 2005 г. аз, ти и всички останали в нашата държавичка сме “произвели” по около 500 кг. боклук всеки. Това са така наречените битови отпадъци, по-голямата част от които отиват в сметището.
Проблемът в смесеното изхвърляне
на всички гореизброени съставки е много елементарен - непосредствено след като се озоват в сметището, започват различни сложни химични процеси, а те на практика правят така, че органични отпадъци, които по принцип се разграждат лесно и безвредно (като обелките от картофи например), имат нужда от неимоверно повече време, за да се разградят или въобще не се разграждат.
В следващите редове ще те заведем да се поровим заедно в бунището, ще обсъдим плюсовете и минусите на вече изпитаните тенденции (рециклиране и компостиране), а накрая ще направим скок в близкото бъдеще и ще те запознаем с една абсолютно новаторска концепция, която ще преобърне всичките ти понятия. Гледай само.

Въпреки всички критики, които търпят, сметищата в повечето страни си остават основният начин да се отървем от отпадъците. Като цяло тенденцията е към ограничаване на използването им (през 1975 г. в САЩ има 18 000, през 2000 г. - 2200, в Германия депозирането (т.е. изхвърляне в сметища) на необработени отпадъци е напълно забранено, но има и страни, в които по-голямата част от боклука се депозира, като Великобритания например.
Освен вече споменатия проблем със смесването сметищата поставят и ред други - по очевидни причини те не трябва да са в близост до населеното място, което обслужват (де факто не би трябвало да са до никакво населено място, но това е друга тема), създаването им е скъпо (само изграждането на сметището в Норт Уейк, САЩ, струва около 19 млн. долара), а поддържането - изключително сложен процес.
Съдбата на сметището след изчерпване на капацитета му
е следната - то се запечатва, след което се наблюдава в продължение на 30 години дали не изтича. Отделяните газове (предимно метан и въглероден двуокис) са значително по-малко спрямо други изкуствени източници, но все пак имат сериозен принос за глобалното затопляне. Метанът между другото е доста добро гориво и вече на много места се поставят специални инсталации, които го усвояват, но затова ще си говорим при някоя от следващите ни срещи.
Друг популярен метод за справяне с отпадъците е изгарянето им в специални пещи (инсинератори), но при този процес се отделят толкова много токсични газове и дори тежки метали, съответно с толкова неблагоприятно въздействие върху природата и човешкия организъм, че едва ли си заслужава да ги обсъждаме подробно.

Единствената по-добра алтернатива на депозирането на боклука в сметища засега остава рециклирането. То се състои в преработване на отпадъци за повторна употреба, като в повечето случаи полученият материал е с по-ниско качество. Ето защо някои използват термина downsycle.
Първата предпоставка (след собствената добра воля естествено) за успешно функциониране на системата е разделното изхвърляне на боклука. В България в близкото минало са правени няколко изолирани и неуспешни опита за въвеждане на тази практика, но напоследък, както изглежда, системата плахо започва да си проправя път - вероятно си забелязал онези големи сини, жълти и зелени контейнери, в които можеш да изхвърляш стъкло, хартия или пластмаса, дори се надявам, че ги използваш редовно. Защото, макар и несъвършен, методът си остава единственият приложим в днешните условия.

Ето някои конкретни факти:

ХАРТИЯ - рециклира се лесно в по-нискокачествена хартия, от 5 до 7 пъти, след което се разпада; положителни страни - производството на рециклирана хартия консумира много по-малко енергия, намалява замърсяването на въздуха и водата и не използва дървета (поне не пряко); отрицателни страни - при избелването на преработената хартия се използват изключително вредни химикали (най-добре е, ако използваш преработена хартия, тя да е кафява).

СТЪКЛО
- рециклира се много добре и има по-дълъг живот от хартията; положителни страни - нискоенергийно производство; отрицателни страни - смесването на различни по-цвят стъкла води до по-трудното им рециклиране, огнеупорните стъкла не могат да се рециклират и само едно такова може да попречи на целия процес.

ПЛАСТМАСА - тук положението е най-сложно. Има седем вида пластмаси и само два от тях са добри за рециклиране, най-добри за рециклиране са пластмасите маркирани PET 1 (или PETE 1), от които са направени бутилките за минерална вода например. След рециклиране този вид пластмаса се използва в текстилната индустрия, в България преработената пластмаса се изнася; забележка 1: капачките на бутилките от минерална вода не могат да се рециклират затова ги махай и изхвърляй в общия боклук; забележка 2: при всички положения гледай да използваш колкото се може по-малко пластмасови изделия.

АЛУМИНИЙ - ето най-после една добра новина: алуминият се рециклира на сто процента, т.е. празна кутийка от бира, попаднала на подходящото място, се превръща отново в кутийка от бира и този процес на практика може да бъде безкраен.

Като подточка на рециклирането се явява компостирането, което се състои в преработване на органичните отпадъци (най-вече храна). Както вече казах, смесеното им изхвърляне води до неприятния ефект на бавно разлагане, съпроводено от обилно газоотделяне, а според някои статистики половината от количеството отпадъци в сметищата може да се компостира. Това, което можеш да направиш, в случай че живееш в къща с двор, е да си направиш яма за компостиране (има си специални книжки, които го обясняват много лесно), а ако нямаш двор - да си купиш машина за компостиране (например от www.compostadores.com, там виж в секцията tienda productos, струва 120 евро).

Вече ти стана ясно, че живееш в свят на решенията от тип “по-малко зло”. Целият съвременен модел е създаден на една погрешна основа - в началото на индустриалната епоха хората (дори изтъкнати мислители със загрижен поглед върху природата като Ралф Валдо Емерсън) смятат, че тя не може да бъде променена от човека. И не само това - в началото на XIX век “овладяването” на дивата природа се смята за едно от най-важните човешки задължения. Цялата последвала парадигма е построена на принципа раждане - живот - смърт.
Казано по друг начин - производителят се стреми да създаде “нещо” и да го достави до потребителя по възможно най-бързия и евтин начин, след което въпросното “нещо” служи известен период от време и отива на боклука, заменено от ново. В повечето случаи тези “неща” са предварително програмирани за кратък живот с цел стимулиране на продажбите.
Този линеен принцип на съществуване на даден продукт създава проблеми дори пред желаещите да положат усилие, защото повечето изделия просто не са направени така, че да могат да се употребяват втори път.
Именно тази принципна промяна е заложена в концепцията Cradle To Cradle - третият възможен начин за разрешаване на “отпадъчния” проблем. Cradle to cradle (от люлка до люлка в противовес на “от люлка до гроб”) е една съвсем новаторска теория, синтезирана в едноименна книга, която преразглежда начин, по който е устроен светът, и дава един нов, позитивен модел - колкото фантастичен, толкова и възможен. Защото според авторите - американския архитект Уилям Макдона и германския химик Микаел Браунгарт - всичко е въпрос на дизайн. В света, който те описват, нещата са направени по такъв начин, че или се използват вечно (книгата им например е отпечатана върху специална синтетична хартия, която е водоустойчива, не може да се скъса и при желание може лесно да се рециклира, без материалът да изгуби качествата си), или са разложими.
Конкретно - купуваш например сандвич, изяждаш го и изхвърляш опаковката в първата градинка на земята, където тя се разлага за няколко дена и подхранва почвата. Това не е измислица, такива материали вече съществуват.

С електроуредите пък нещата стоят така - когато отидеш да си купиш телевизор, ти всъщност плащаш услугата “телевизор”, самият апарат си остава собственост на производителя. Договорът е за пет или десет години, след което си длъжен да го върнеш и, ако искаш, да се абонираш отново. Уредът е направен така, че всички негови части да могат да се преработят и преупотребят. Звучи доста добре, нали?
Mного фирми започват да разработват подобни продукти - биопласмасата вече се използва от Sony и Toyota.
Накратко - въпрос само на време и добра воля е Cradle to Cradle да се превърне в ежедневие, а човекът завинаги да се отърве от статута на “единственото, което създава боклук на тази планета”.


5 СЪВЕТА ЗА ЕЖЕДНЕВНА УПОТРЕБА:
1_Сложи си три кошчета вкъщи - едно за пластмаса, едно за хартия и едно за останалия боклук, а бутилките събирай на балкона.
2_Купувай неопаковани или малко опаковани неща (понякога опаковката представлява 70% от купената стока).
3_Слагай си покупките в раницата вместо в найлоново пликче (то и без това обикновено се къса точно на стълбите в подлеза).
4_Не си купувай нови неща, ако не ти трябват; дай старите на някого, който ще ги ползва.
5_Не си купувай бира в пластмасови бутилки, защото колкото и да е яко, всъщност е тъпо.
This website was created for free with Own-Free-Website.com. Would you also like to have your own website?
Sign up for free