Пазители на Природата

Всеки си мечтае за живот без смог и мръсотия. Ето моя план и на Горичка™ за бягство от градското напрежение:

Долу са изброени няколко достъпни екопътеки. Повечето от тях са подходящи и за деца и за по-възрастни хора. Ако все пак живеете в столицата и не желаете да изминете толкова път за една разходка си остават маршрутите в местната Витоша. Ако отидете до Симеоново можете да се качите на кабинковия лифт и на последната станция ще стигнете до х. Алеко. Там има разклонения към различни планински пътеки и няколко от тях не са стръмни и са подходящи за малки и големи така както и останалите екопътеки. Същото важи и за седалковия лифт тръгващ от Драгалевци. Но ако желаете истинско спокойствие, малко хора и по-дълги маршрути си остават екопътеките изброени по-долу.

Негованската екопътека - тя е първата екопътека в България. В западната част на Търновските височини река Негованка образува живописен пролом, известен с името Еменски каньон. Над петдесетметровите отвеси - венци, ниши, сводове, водопади, пещери, са изненадваща гледка за равнинния терен, сред който се намира каньонът. В началото на пролома стъпала отвеждат до Еменската пещера, разположена на левия бряг на реката. Пещерата е бедна на образувания, но е единствената в България, в която е действал асансьор. От местата, предвидени за пикник се открива гледка към долината. В края на каньона се намира водопадът "Момин скок" с височина 10 м. Под него се образува вир, който става за плаж.

Дряновската екопътека – намира се в района на Дряновския манастир и започва от долината на Андъшка река, приток на Дряновска река, където се намира пещерата "Бачо Киро". Там може да видиш няколко типа пещери (водни и сухи, хоризонтални и вертикални), скални венци, скални ниши, прагове, водопади, внушителни скални блокове и валуни, ждреловидни долинни участъци, въртопи, валози, кари и карни полета. Има над 200 вида, сред които изключително редки и ценни за науката растения, включени в Червената книга на България и в Европейския списък на редките и застрашени от изчезване видове. Затова не си и помисляй да си береш цветя.

Крушунската каскада – това е най-късата екопътека (точно като за мен – хем сред природата, хем мързеливата). Намира се в местността "Маарата", в землището на село Крушуна, Ловешка област. Обектът е запазен и обявен за защитен, благодарение на превръщането му в туристическа атракция. Системата от дървени мостчета и стълби е свръх очарователна. От Крушунската пещера водата изтича и се спуска през десетки езера, разположени едно под друго. Сред зеленината на редките папрати и мъхове се чува шумът от падащите каскадно водни струи. Крушунският водопад е най-високата бигорна каскада в България – около 200 м.

Врачанската екопътека – според вещи в тази област, това е най-вълнуващата от екопътеките в България. Започва от горния край на село Згориград, разположено в долината на река Лева. Преходът по екопътеката може да се осъществи в няколко варианта с различна продължителност – от 3-4 часа до 9–10 часа. Районът е като музей на открито, а наблизо са и ждрелото Вратцата, пещерата Леденика, водопадът Скакля, историческите върхове Околчица и Вола.

Ако вече си се запалил, ето ти няколко сайта, където можеш да намериш много полезна информация:

www.selo.bg/

www.rodopi-bg.com/

www.visitcentralbalkan.net/

www.staraplanina.org/

www.gorichka.bg

Не бива да забравяш обаче, че бягството ти сред природата трябва да е отговорно, с други думи от теб зависи дали ще има природа за бъдещите поколения.