Стара лопата, кранче от чешма, вилица и няколко прогнили пирона - купчина боклуци. Някъде бях чела, че красотата е в очите на гледащия и може би точно затова от тази купчина боклуци се ражда красив жерав. Но пък гледащият не е кой да е, а самият Пикасо.

Често като материал за своите скулптури той използва стари и непотребни вещи, които отдавна са се амортизирали, но въпреки това той им вдъхва смисъл, правейки ги част от нещо красиво и пълно с живот. Така кранчето от чешма се превръща в глава на жерав, лопатата става опашка, разкривената вилица - крак, а погледнато като цялост всичко това е просто един шедьовър.

Докато извършва революция в живописта със своите кубистични картини, Пикасо прави революция и в скулптурата. Традиционно до тогава е имало два метода за скулптуриране - изграждане на формата от материали като глина и създаване на формата чрез премахване на материал от блока мрамор, камък, друг материал. Пикасо променя това, правейки скулптури от обикновени, непотребни вещи, а по този начин развива и елементите и техниките на колажа.

Боклукът в ръцете на Пикасо добива всякакви причудливи форми. Така части от велосипеда стават глава на бик, глинена делва и керамични съдове оформят тялото на бременна жена, велпапе, метално фолио, панделка, салфетка, изкуствено цвете, габърчета и хартия оформят макет за корицата на списание, няколко стари вази се превръщат в мъж, яздещ кон.

За мен обаче най-впечатляващи остават китарите на Пикасо, които са колажи от всевъзможни неща - вестници, картон, хартиени ролки, канап, парцали, опаковки, късове дърво и метал. И може би точно това ги прави толкова живи и необикновени. Всички тези непотребни стари вещи са станали част от нещо ново, но все още напомнят за своята първоначална употреба и носят частица от миналото, от хората, които са ги притежавали и от живота, който са живяли. А това ни дава уникална възможност да се докоснем до историята и да усетим духа на цяла една епоха.