15 Май 2007

Парковете

  Парковете по света могат да бъдат наречени "свещена земя", но дали всъщност не са застрашени от строителството и най-вече от човекът, който все по-малко си дава сметка за значението на парковете и опазването на Природата

Парковете са един друг свят. Отделен от ежедневието и забързаноста на града и всеки човек. В парка всеки може да си отпочине и да се порадва на Природата и то когато си поиска. Парковете по света са обявени за нещо като свещена земя, защото на тях не може да се строи, не може да се унищожават растения и т.н. и всеки има свободата да посети парка. Също като свещените земи.

 

  Първият парк в света е „Йелоустоун”. Намира се в САЩ и обявен за първия национален парк. От момента на написването на заповедта за създаване на парк в тази местност забранява тотално всякакви деформации там и строежи. Единственото разрешено и даже задължително са пътеките, пейките и местата за почивка – хижи и малки гостилници в тези паркове. Реално погледнато това не изглежда трудно. Пазят се тези места и се подготвят за хората. Но всъщност се оказва, че не е така. Поддръжката е един от главните проблеми. Сама по себе си Природата си се поддържа, но ако човекът не я „държи изкъсо”. Поради простата причина, че Природата сама „подивява” и тя вече няма да бъде лесно проходима за масовия човек. Човекът, който когато отиде иска да да му е тихо, хубаво, широко и най-важното спокойно. Но ако липсва поддръжка пътеките ще бъдат занемарени, растителността ще бъде доста буйна и ще изобилства от диви животни. При тези обстоятелства спокойствието изчезва.

 

През последните две десетилетия възникна известна съпротива срещу самата идея за национални паркове – или поне срещу най-строгата й и безапелационна форма. По-просто казано, спорът е на тема „парковете срещу хората”. Критиката е, че съхраняването на околната среда не се изчерпва само от очертаването на дадени парцели (давайки им определението „паркове”) и изгонването (или лишаването от достъп до тях) на нуждаещите се хора, които искат да се прехранват по тези места. И това със сигурност е така. Да се сведе опазването на Природата до изолиране на отделните  зони е както политически неосъществимо – на планета, населявана от 7 милиарда души, - така и безчовечно и несправедливо. От тук се появява другия проблем. Отношението на хората към парковете. Най-вече към националните паркове. Но какво ще стане ако те не бъдат създадени и вкарани във всяка карта, било то политическа, природна или нещо подобно. Повечето големи национални паркове се намират до мегаполиси, които със всеки изминал ден се разрастват все повече и повече. И ако няма ограничител в близкото бъдеще ще платим скъпо за липсата на тези ограничения. Другият въпрос, които изниква е дали всички хора са настроени срещу парковете. Всъщност едно изследване сочи, че от 11,3 % до 21,4 % във всяка страна от хората не обичат парковете и не се разхождат в тях. Най- вече младежите между 13 и 19 години. Това е един обезпокояващ факт, защото именно благодарение на парковете Земята все още не е изпаднала в още по-лошо положение. Това важи и за хората. Всеки човек трябва на ден да прекарва поне 1 час в разходка навън и поне 40 минути от тях да бъдат сред Природата в парка. Най-полезно е сутрин между 7 и 9 часа да се разходите в парка, защото това тонизира тялото за целия ден преди училище или работа. А и за всеки човек зеленината и тишината са приятни и освежаващи. За тези, които не живеят близо до някой парк нека поне се раходят в квартала си или където те искат. Макар и да няма парк разходката си остава много важна за здравото тяло.

 

Другия вид паркове бяха споменати по-горе. Това са градските паркове. Те са доста по-малки, но и по цветни, защото поддръжката там е по-лесна отколкото в националните паркове. Именно те са белите дробове на града. Без тях градът не е град, а място на което живеят много хора и постоянно въздуха ще е доста мръсен. Сами разбирате нуждата от парковете. Отдихът който те могат да предложат е наистина важен. Друг момент който идва, е че всеки ако започне да оди на работа или на училище или където и да било с велосипед, то паркът е идеално място за карането на колело. Зелено, чисто, полезно, приятно... какво повече от това. Идеалния начин за тонуса и „поддръжката” на тялото.

 

В София специално има доста подходящи паркове за това. „Южният парк”, „Западен парк”, „Северен парк”, „Борисовата градина”, „НДК” и паркът пред националния стадион на Орлов мост. Има и други, но това са наистина големите паркове. В България също има доста национални паркове – „Парк Витоша”, „Рилски парк”, „Пирински и родопски парк”, „Средна гора”, Странджа” и много други.

Сам реши кое би предпочел. Да губиш всеки ден по час и половина в горещата кола или да не се разходиш в парка и да минеш с колелото си през него.

 

Национален парк Рила

Национален парк "Балкана"

Паркът според Уикипедия

Национален парк Пирин

Национален парк Странджа