Все още няма Lonely Planet за Арктика. Ако имаше, сигурно щеше да е с дебелината на пътеводител за Индия или Китай. Тук ти даваме шанс да провериш познанията си за Северния полюс.
Иглута, айсберги, полярни мечки, ледена идилия... Сигурно и ти така си представяш Северния полюс. Затова си мисля, че ще се изненадаш, ако ти попадне дневният ред на среща на Арктическия съвет (в него влизат страните с територии в Арктика, като председателството се сменя на ротационен принцип и в момента норвежците командват парада). Прекомерен риболов, безобразна сеч, замърсяващи мини, аварии при добив на нефт и газ, бързо топящи се ледници.
Като се има предвид колко сме далеч от бреговете на Арктика, носим огромна вина за много от нещата, които се случват там. Въздушният и корабен транспорт са голям замърсител на въздуха и водата в района. До полюса достигат тежки метали, химикали и особено големи количества живак. Всички те пътуват посредством въздушните маси. Учените редовно откриват замърсители в мастната тъкан на полярните животни, които местните хора използват за храна. Оказва се, че населението на Гренландия и Канада по тези ширини е изложено на най-високата концентрация от живак в света.
Понеже решенията се взимат доста по на юг от Северния полюс, доскоро много от проблемите са били третирани като далечни от националните приоритети, обяснява Жаклийн МакГлейд, изпълнителен директор на Европейската агенция по околна среда. Но анализи показват, че има граници за това колко натиск от страна на човека може да поеме Арктика, обяснява МакГлейд. Затова и в по-ново време, след призив на Обединените нации, започва диалог за това как да се управляват екосистемите в района.
Много неща предстои да се променят за добро. Тази седмица стартира мащабен световен проект - Международна полярна година. Той ще продължи до март 2008 г. Планирани са повече от 200 научни изследвания с 50,000 работещи по тях от повече от 60 страни. Учените ще наблюдават промяната във „вечните” ледове и живота на двата полюса.
Като част от Международната полярна година двама белгийски изследователи вече са на път към Арктика за ски трек от 4,300 км с цел събиране на научни данни и насочване на вниманието към промените в климата през последните 18 години. Те ще изготвят карта на топящите се ледници. Експедицията Arctic Arch на Ален Юбер и Дикси Донсеко ще бъде най-дългото самостоятелно пътуване, правено някога в района на полюса. Двамата изследователи тръгват от Сибир и ще бъдат върху лед 110 дни преди да достигнат най-южната точка на Гренландия през юни. За да подпомогнат придвижването си, те ще използват платна, проектирани от НАСА. Целта им е да използват силата на арктическите ветрове.
“Винаги съм искал да направя пътуване по този маршрут, прекосяващ цял океан”, казва Юбер, който е посланик на добра воля на Уницеф. Младите хора трябва да имат достъп до тези места, да видят какво се случва и да разберат защо нещата се променят”, смята Юбер.
По предложение на Европейския парламент се очаква до две години подобно на Антарктида, Арктика да се сдобие със статут на защитена територия, където да властват предимно учени и изследователи. Ако дотогава сме започнали да се справяме и с глобалното затопляне, пътеводителят за Арктика ще може да бъде пренаписан и да има щастлив край.
Благодарение на 