Когато бях малка да дъвчиш дъвка си беше истинско изкуство, като се има предвид, че дъвката беше „Идеал“ и ти трябваха доста здрави челюсти, за да се справиш. След това се появиха „Turbo“ и „Love is“ и изкуството доби нови измерения – да направиш възможно най-големия балон без да ти се лепне на лицето си беше направо виртуозност. Често се прибирах в къщи с коса, омазана от дъвка. Единственото средство за почистване беше подстригването на косата. 

Днес вече има доста по-голямо разнообразие от форми, вкусове, аромати и цветове, и на дъвките се приписват свойства като избелване и почистване на зъбите, борба с кариесите и парадонтозата. Дъвченето на дъвка има доста предимства, като заздравяване на зъбите, подобряване на концентрацията, намаляване на стреса. В своята същност обаче дъвката си остава синтетична гума, и то много подобна на тази, от която се правят автомобилните гуми.

Ето съвсем малко история. Дъвченето на дъвка има доста стари корени - древните гърци дъвчели ароматната смола на дървото Pistacia lentiscus, северноамериканските индианци си утолявали жаждата със смола от смърч, а маите и ацтеките използвали за тази цел смола от дървото Sapodilla. Опитвайки се да направи автомобилни гуми от саподилова смола през 1860 г. американецът Томас Адамс създава дъвката. По време на Втората световна война започва производството на синтетична гума (стирен-бутадиен), която измества естествената смола от състава на дъвката. За направата на автомобилни гуми, стирен-бутадиенът бива подложен на вулканизация, а суровият невулканизиран стирен-бутадиен се смесва с аромати, овкусители, подобрители и консерванти и се получава дъвката, която с удоволствие премляскваш .

В днешно време дъвката се е превърнала в огромен замърсител. Държави като Великобритания и САЩ например, отделят ужасно много средства за почистване на дъвките от обществени места като площади, улици, пешеходни зони, а в Сингапур дъвченето на дъвка е забранено със закон и трябва да имаш рецепта от лекар, за да можеш да го правиш.

Проблем с дъвките си имаме и в България. Сигурно всеки ден стъпваш върху черните петна по улиците, които надали ти правят впечатление, докато не дойде денят, в който стъпиш върху прясно такова петно и ти се наложи да се чистиш.

Тези черни петна са устойчиви на атмосферните влияния киселини, съдържат всякакви химикали като аспартам и се разграждат изключително трудно. Почистват се единствено с пара с температура от 180°С, което е доста скъпо удоволствие. Припомняй си това, когато те домързи да отидеш до кошчето и дори тогава имай предвид, че дъвката се разгражда трудно в природата.

Ето някои любопитни факти, които изнамерихме. Отнасят се за Обединеното кралство, но други няма. 

• Една дъвка струва 3 пенса, а почистването й - 10.
• Всеки ден в страната се дъвчат 13 милиона дъвки (при население 60 милиона)
• По-голяма част от хората, които дъвчат и плюят са на възраст между 13 и 24 години.
• През последните 5 години Wrigley’s (най-големият производител на дъвки) инвестира милиони за разработване на нов вид дъвка, която ще се почиства по-лесно и ще е биоразградима, но резултат все още няма.
• Сериозно се разисква въпросът за облагане на дъвките с данък, който да отива за тяхното почистване.
• В Ирландия това вече е факт и гигантът Wrigley’s е задължен да финансира почистването на боклука, за който е отговорен.