Има ли преференции за производителите на екологична енергия в България?
На този етап производителите на вятърна и слънчева електроенергия, както и ВЕЦ, се ползват с преференцията произведените от тях количества енергия да бъдат задължително изкупувани от НЕК или електроразпределителните компании на цени определени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
За съжаление производителите на екологична енергия в България са изправени пред множество проблеми и трудности и все още преференциите за тях не са много. Надяваме се с приемането на Закона за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) да се улесни тяхната работа и да се открият по-големи перспективи за развитие на този сектор.
Какво трябва да се промени в закона, за да стане по-масова употребата на ВЕИ?
Все още съответната нормативна база не отговаря на изискванията и директивите на Европейския съюз в тази насока, както и на потребностите на производителите на екологична енергия. Предвижда се до края на годината да се приеме нов закон за ВЕИ. Той ще уреди обществените отношение и ще определи инструменти – данъчни, насърчителни, доброволни и задължителни, за стимулиране на производството и консумацията на енергия и горива от ВЕИ, което от своя страна ще доведе до създаване на подходяща инвестиционна среда.
Ще има ли скоро масово производство на вятърна енергия в България?
Вятърната енергия е конкурентна и вече е широко разпространена в много страни от Европейския съюз. В България също съществува потенциал за изграждане на ветрови ферми най-вече в крайбрежната ни ивица (предимството е на по-голяма скорост на вятъра). Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.
Общата тенденция, която се забелязва в България за последните 30 години, е увеличаване на силата на ветровете и намаляване на количеството на валежите. Това е свързано с по-големите температурни диспропорции (които предизвикват движението на въздушните маси) заради глобалното затопляне и прогресивното обезлесяване. То е особено видно в полупланинските и планинските зони, където силата на ветровете става по-голяма заради обезлесения ландшафт.
Въртенето на перките и шума от ветрогенераторите не представляват проблем за по-голяма част от животинския и растителен свят в нашата страна. Уязвими са единствено птиците, поради което всеки план за монтиране на ветрогенератори се предхожда от мониторинг на съответния терен за видовото разнообразие и евентуалните негативи, които биха последвали за дадена популация. Резултатите от тези изследвания са водещи в избора на терен.
До скоро практиката в България беше да се използват ветрогенератори втора употреба, които са доказали своите качества. Естествено обаче новите са далеч по- ефективни затова и нашето внимание вече е насочено към тях. Тенденциите занапред са да се използват именно нови, надеждни и ефективни ветрогенератори.
Има ли в България изградени соларни паркове и има ли проекти за изграждане на такива?
Все още в България няма изградени соларни паркове и няма обявени проекти за изграждане на такива. Интензитетът на слънчевата радиация е определящ за използването на слънчеви колектори, съответно и ограниченията за местоположението са обусловени от това. Слънчевата радиация зависи от много фактори – географско положение, надморска височина, релеф, покритие на земната повърхност, състав на атмосферния въздух. Като цяло голяма част от територията на България попада в област с благоприятни условия за използване на този вид алтернативен източник на енергия.
Какви са възможностите за използване на геотермална енергия у нас?
В момента около 80% от ресурса на топлите минерални води се губи при свободното им изливане. Засега геотермалната енергия, получавана от водните ресурси у нас, основно се използва в системата на специализираните здравни заведения за рехабилитация, профилактика и отдих. Приложението на този ресурс в селското стопанство не е широко разпространено в страната, но може да има значителен енергоспестяващ ефект.
Все по-често се говори, че биогоривата не са решение на проблема с парниковите газове и че ресурси, необходими за храна, не бива да се трансформират в горива. Какво е вашето мнение?
Според мен и проблемът с парниковите газове, и този с изхранването на човечеството са прекалено сериозни, за да се даде еднозначен отговор. Всяка страна трябва да избере своя приоритет като стремежът според мен трябва да е постигането на определен баланс в употребата на този ресурс. Употребата предимно на остатъчни суровини като животински отпадъци, битови отпадъци, остатъци от лесовъдна дейност и други за производството на биогорива би предотвратило подобен проблем.