Пазители на Природата - Чиста енергия
  Начало
  Рубрики
  => Зеленият Хари Потър
  => Планиране
  => Хибрид
  => Пълен Боклук
  => Анализирай Това
  => Къде, какво става?!
  => Тропическа треска
  => Земя
  => Да пием чиста вода от чешмата
  => Чушки и домати
  => Първото екоселище в BG
  => Формалдехида в козметиката
  => За вината
  => А защо не, някъде другаде
  => Био пчелички
  => Визия ъпгрейд
  => Първият водороден град
  => Майчиното мляко
  => Смяна на маслото
  => ОК компютър
  => Боянският водопад
  => Лимоните
  => Бамбукът
  => Батериите
  => Глобалното затопляне
  => Боклукът на Пикасо
  => Ледовитя океан
  => Зелени квартали
  => Днешният човек
  => Тютюнопушенето
  => Зелени квартали 2
  => Парковете
  => Велосипедът
  => Дъвката
  => Гугъл
  => ре-ФЕГ Циклисти
  => Био Тоалетна
  => Климатът на България
  => Зелен Дом
  => Памет
  => От горе
  => Екосайтове
  => Шествието преди една седмица
  => Вотра употреба
  => Пустините
  => Чиста енергия
  => Енерджи Стар
  => Когато фактите говорят
  => Мобилните телефони
  => Еко автомобили
  => Офисът
  => Ваканция на слънце
  => Еко закуска
  => Био Хотел
  => Атомната енергия
  Галерия от Природата
  "Всеки Ден"
  Партньори
  Контакти
  Архив
  English


01 Юни 2007

Чиста енергия



За кои алтернативни източници на енергия е готова България? Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия обяснява какво се прави у нас.
Има ли преференции за производителите на екологична енергия в България?


На този етап производителите на вятърна и слънчева електроенергия, както и ВЕЦ, се ползват с преференцията произведените от тях количества енергия да бъдат задължително изкупувани от НЕК или електроразпределителните компании на цени определени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

За съжаление производителите на екологична енергия в България са изправени пред множество проблеми и трудности и все още преференциите за тях не са много. Надяваме се с приемането на Закона за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) да се улесни тяхната работа и да се открият по-големи перспективи за развитие на този сектор.


Какво трябва да се промени в закона, за да стане по-масова употребата на ВЕИ?

Все още съответната нормативна база не отговаря на изискванията и директивите на Европейския съюз в тази насока, както и на потребностите на производителите на екологична енергия. Предвижда се до края на годината да се приеме нов закон за ВЕИ. Той ще уреди обществените отношение и ще определи инструменти – данъчни, насърчителни, доброволни и задължителни, за стимулиране на производството и консумацията на енергия и горива от ВЕИ, което от своя страна ще доведе до създаване на подходяща инвестиционна среда.

Ще има ли скоро масово производство на вятърна енергия в България?


Вятърната енергия е конкурентна и вече е широко разпространена в много страни от Европейския съюз. В България също съществува потенциал за изграждане на ветрови ферми най-вече в крайбрежната ни ивица (предимството е на по-голяма скорост на вятъра). Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.

Общата тенденция, която се забелязва в България за последните 30 години, е увеличаване на силата на ветровете и намаляване на количеството на валежите. Това е свързано с по-големите температурни диспропорции (които предизвикват движението на въздушните маси) заради глобалното затопляне и прогресивното обезлесяване. То е особено видно в полупланинските и планинските зони, където силата на ветровете става по-голяма заради обезлесения ландшафт.

Въртенето на перките и шума от ветрогенераторите не представляват проблем за по-голяма част от животинския и растителен свят в нашата страна. Уязвими са единствено птиците, поради което всеки план за монтиране на ветрогенератори се предхожда от мониторинг на съответния терен за видовото разнообразие и евентуалните негативи, които биха последвали за дадена популация. Резултатите от тези изследвания са водещи в избора на терен.

До скоро практиката в България беше да се използват ветрогенератори втора употреба, които са доказали своите качества. Естествено обаче новите са далеч по- ефективни затова и нашето внимание вече е насочено към тях. Тенденциите занапред са да се използват именно нови, надеждни и ефективни ветрогенератори.


Има ли в България изградени соларни паркове и има ли проекти за изграждане на такива?

Все още в България няма изградени соларни паркове и няма обявени проекти за изграждане на такива. Интензитетът на слънчевата радиация е определящ за използването на слънчеви колектори, съответно и ограниченията за местоположението са обусловени от това. Слънчевата радиация зависи от много фактори – географско положение, надморска височина, релеф, покритие на земната повърхност, състав на атмосферния въздух. Като цяло голяма част от територията на България попада в област с благоприятни условия за използване на този вид алтернативен източник на енергия.

Какви са възможностите за използване на геотермална енергия у нас?


Общо в страната са регистрирани 136 броя топли минерални извори с различен дебит и температура. Характерна особеност на термалните ни води е, че те са слабо минерализирани, с малък дебит 0,5л/сек до 478л/сек или общо за страната от 3934,7л/сек до 4600л/сек и ниска температура от 20С до 101,4С.

Ресурсите се класифицират според своята температура и област на приложение:

  • Ниско потенциални източници на геотермална вода (с температура от 20°С - 100°С) се използват за отопление, оранжерийно производство, индустриални процеси и за балнео-лечебни процедури.

  • Геотермалната вода със "средна температура" (между 90°С - 180°С) може да се използва за производството на електрическа енергия чрез пряко освобождаване на пара, която да задвижи турбини.

  • Геотермалната вода с "висока температура" (между 200°С - 350°С) се използва в производство на електрическа енергия.

В момента около 80% от ресурса на топлите минерални води се губи при свободното им изливане. Засега геотермалната енергия, получавана от водните ресурси у нас, основно се използва в системата на специализираните здравни заведения за рехабилитация, профилактика и отдих. Приложението на този ресурс в селското стопанство не е широко разпространено в страната, но може да има значителен енергоспестяващ ефект.


Все по-често се говори, че биогоривата не са решение на проблема с парниковите газове и че ресурси, необходими за храна, не бива да се трансформират в горива. Какво е вашето мнение?


Според мен и проблемът с парниковите газове, и този с изхранването на човечеството са прекалено сериозни, за да се даде еднозначен отговор. Всяка страна трябва да избере своя приоритет като стремежът според мен трябва да е постигането на определен баланс в употребата на този ресурс. Употребата предимно на остатъчни суровини като животински отпадъци, битови отпадъци, остатъци от лесовъдна дейност и други за производството на биогорива би предотвратило подобен проблем.

Може ли по някакъв начин обикновеният човек, живеещ в апартамент да се възползва от алтернативните източници на енергия?

Разбира се. Слънчевите колектори вече са достъпни на нашия пазар. Скоро се очаква да навлязат и малките ветрогенератори пригодени за подобна употреба, както и фотоволтаични панели за домашна употреба. Съществуват и домашни котли на биомаса. И за да не изглежда финансово непосилно това за обикновения човек, вече има множество програми, по които се предоставя на домакинствата от цялата страна възможност да се възползват от предимствата на енергийната ефективност и да получат целеви потребителски кредити и безвъзмездна финансова помощ чрез мрежата на търговските банки – партньори на програмата. В България всяко домакинство може да получи безвъзмездна финансова помощ в размер на левовата равностойност от 200 до 850 Евро.

Как виждате бъдещето на екологичната енергия у нас?


България разполага със значителен потенциал от ВЕИ и може да покрие съществена част от общите си енергийни потребности чрез ВЕИ. Интересът към инвестиции в този сектор непрекъснато нараства и е въпрос на време производството на екологична енергия да достигне по-значими размери. Този развой на събитията е неизбежен, тъй като България в качеството си на страна-член на Европейския съюз и по силата на ангажиментите поети по договора за присъединяване, има задължения за достигане на 11% в производството на електрическа енергия от ВЕИ до края 2010 година.


Бъдещето на енергийната ефективност и ВЕИ ще се дискутира от днес до четвъртък на 3-ти Международен конгрес за Югоизточна Европа в НДК в София.
This website was created for free with Own-Free-Website.com. Would you also like to have your own website?
Sign up for free