Пазители на Природата - Глобалното затопляне

09 Май 2007

Глобалното затопляне

Какво е всъщност глобалното затопляне. Възможно ли е нещата да не седят така както ние си мислим?! Възможно ли е всъщност най-големия проблем на човечеството да не е глобалното затопляне. Защо някои учени твърдят това?!

Глобалното затопляне е един процес, който се образува най-вече от въглеродния диоксид. Този газ може да се „види” навсякъде. От колите, индустрията, дори и от самия човек. Най-големият враг на този газ, е кислородът. Вярно е, че без въглероден диоксид не може. В самата Природа това е заложено. От вулканите и живите организми. Дори факта, че Тя е създала растенията така, че те да фотосинтезират . Но какво се случва сега?! Всеки жив организъм с изключение на растенията се нуждае не от въглероден диоксид, а от кислород. Въпреки, че дори и растенията се нуждаят от кислород, когато са на тъмно. И до преди този проблем не е съществувал. Съотношението между кислорода и въглеродният диоксид е било 130:1. Сега е 73:1. Да въпреки това всеки си диша без проблем. Поне по-голямата част от хората извън огромните мегаполиси, в които понякога дишането е доста затруднено. Но всъщност този газ – CO₂(въглероден диоксид) причинява нещо изключително опасно – парниковия ефект.

Парниковият ефект е задържае на топлина в атмосферата. Най-вече слънчевата топлина. Останала топлина, която е нищожна в сравнение с тази от Слънцето се предизвиква от автомобилите и индустрията. Но тя не може да направи нещо кой знае какво. Проблема идва от покачването на средната температура в световен мащаб. За момента покачването е с 0,78 градуса по Целзий. И това покачване вече води до драстични климатични промени. Но интересното е, че и това е твърде нищожно покачване, че да има реален ефект. Проблема идва, че има едно интересно съотношение при промяната на температурата на Екватора и на Северния полюс. Един градус повишение на температурата на Екватора се равнява на 12 градуса на Северния полюс. Ето защо почти 1 градус повишение сега там се равнява на 12 градуса. А там се намират огромни ледници и т.н. Сладководни ледници. Това е всъщност главния проблем.

Окенаските течения, които определят климата на дадена точка от Земята са изключително зависими и крехки системи. Те много лесно могат да бъдат нарушени и невъзможно да бъдат възстановени. За да се родят отново такива подводни течения са нужни милиони години деформации на Земята за да може да се образува ново такова. Те са зависими от съотношението между сладката и солената вода и температурните разлики. Така водата в течението променя плътността си и се получва нешо като река насред океана. Заради температурното повишение ледовете се топят и се нарушава това съотношение между сладката и солената вода. И най-лошото е, че там където най-активно се топят ледовете минава едно от най-големите течения – „Гълфстрийм” или Северноатлантическото течение. То е определящо зяа климата на почти цяла Европа и Северна Америка. Парадоксално е, но глобалното затопляне в крайна сметка създава застудяване и ледников период. Защото ако това течение спре, Европа и Северна Америка влизат в нов ледников период. Период, който може да промени лицето на Земята.

През 20-ти век се наблюдава повишаване на повърхостната температура от 0,6 ± 0,2 °C. Официалното становище на Междуправителствената комисия по измененията в климата към ООН (IPCC - Intergovernmental Panel on Climate Change), подкрепяно от мнозинството учени, е, че "голямата част от наблюдаваното през последните десетилетия затопляне се дължи на човешки дейности".

Преобладаващото мнение е, че най-голямата причина за наблюдаваното през последните 150 години глобално затопляне е повишеното съдържание на парникови газове, като въглероден диоксид (CO₂) в атмосферата. Сегашното ниво на концентрация на CO₂ в атмосферата е 383 ppmv (parts per million by volume - части от милиона по обем), значително повече от нивото преди началото на индустриалната революция (280 ppmv). Усиленият "парников ефект", предизвикан от тези газове, води до затопляне на повърхността на Земята и долната част на атмосферата. В каква степен затоплянето се дължи на самия парников ефект и в каква степен се дължи на неговите последствия върху други климатични процеси, е все още въпрос на научни изследвания и дебати. Картината допълнително се усложнява от наличието на външни фактори, които не са част от земната климатична система и влият върху нея независимо от глобалното затопляне, като слънчевата активност и вулканизмът.

Основните източници на парникови газове са два типа - природни (натурални) и човешки. Към природните източници спадат изригванията на вулканите и изветряването на варовиковите скали. Изригването на вулканите е бърз и хаотичен процес, като при едно изригване на голям вулкан за няколко дни той може да изхвърли повече въглероден диоксид, отколкото цялата човешка дейност за няколко месеца. Изветряването на варовиковите скали от друга страна е бавен процес и отнема десетки столетия. От човешките източници на парникови газове най-значими са дейности като горенето на изкопаеми горива, прочистване на горски площи и земеделието.
Повишаването на температурата може да доведе от своя страна до други промени, като повишаване нивото на световния океан, както и промени в количественото и географското разпределение на валежите. Подобни промени могат да доведат до повишаване броя и честотата на наводненията, сушите, ураганите и т.н, въпреки че все още няма научен консенсус за това, как влияе глобалното затопляне на валежите, а само предимно медийни спекулации. От друга страна е трудно да се уточни какви биха били ефектите от едно глобално затопляне, тъй като климатичната система е нелинейна, а и съдържа редица обратни връзки (feedbacks) между водещите ѝ процеси. Важно е да се отбележи също, че глобалното затопляне в известна светлина трябва да се разглежда като статистическо понятие, както например средностатистическия човек. То е усреднено за цялата земна повърхност, но това не означава, че всички места на Земята ще се затоплят. В процеса на глобалното затопляне е съвсем възможно някои географски райони да се охладят (например при спиране на течението Гълфстрийм поради отделяне на твърде много сладка вода от топенето на ледовете в северния Атлантически океан, цяла северна и западна Европа би се охладила значително). Затова при отчитане на последствията от глобалното затопляне е много важно да се отчетат техните локални последствия.

Сега обаче застава и един друг въпрос. Възможно ли е глобалното затопляне всъщност да е вечен повторяем процес на Земята. Възможно ли е това да е измислено само за всеобща паника и печелене на пари от цялото това нещо. Да! Възможно е според някои учени. Те твърдят, че глобалното затопляне е всъщност повторяем процес, който се случва на всеки 5000 – 6000 години.

Преди няколко хиляди години вълкан на име „Етна” избухва в пълна сила и изхвърля неизмеримо количество пепел в атмосферата. Засенчила е половината земно кълбо. И така е било с години. Земята е навлязла в нов ледников период. Първоначално е станало много горещо заради това нещо, но след време поради продължителната липса на слънчева светлина е захладняло доста. И въпреки това човечеството е оцеляло. И до днес се говори за това. Второ доказателство е, че дори и най-големите мегаполиси са нищожни в сравнение с мащабите на Земното кълбо. А те са основните замърсители. И според последните изследвания са нужни милиони години такова изхвърляне на отровни газове и най-вече въглероден диоксид, че да се промени климата до степен на Природни катаклизми. А до този момент индустрията се е развила в последните 300 години. Третото доказателство е, че напоследък инвестициите в засаждане на гори се увеличават. И така парниковия ефект лека-полека намалява.

Вие си правете изводите дали глобалното затопляне наистина е в своя разгар или е просто повторяем процес от чието разпространение се печелят не малко пари.

Интересни сайтове за допълнителна информация: